Вихрушки



И все по-малък ставаш, по-невидим,
полуразпознаваем сред листата -
наивно скупчени в едно мишени
пред точното око на вятъра.
Науж е, някак знаеш, смелостта им –
усещаш го с онази сродна жилка тънка,
обтегната между човеците и самотата –
когато те докосне липса, тихо звънваш.
Подобно на листо си лек и безразличен -
със тебе кръговратите не свършват.
Ще завещаеш на онези, дето си обичал
за кратко спиране на дъх,
като пред мъничка вихрушка.