С какво друго да се върнеш към един много много стар блог, ако не с едно много много старо стихотворение. Прилича на същинско ровене "В кутийката...".
Продавачката на портокали
безумно синята ѝ рокля
с копчета от портокали
самодоволен
през екватора на кръста ѝ
се е изтегнал
погледа на стария зарзаватчия
между лица
и ароматни настроения
промъква се на пръсти
силуета
обелва портокал със зъби
разгърдва миризмата разстоянието
от плодовете в пазвата
край деколтето на смеха й
през полюсите
на улисани в равновесието рамена
по спадналия в скута
глух меридиан от нестарателни илици
тук-там пропуснали
вълнението на преливащите й бедра
и все по-често
от сергията изчезват портокали