*        *       *

Да имаш право на тъга е тъй човешко!

Да си делите двете бучка захар,

от чая да се парите еднакво и горещо

да се желаете, да продължите по-нататък.

Да сте еднакви с нея и по нищо

да не личи, когато в гръб ви наблюдават –

шушукащи си нещо кратки силуети, -

коя сега  си тръгва и коя остава.

Урок по излитане

Като птиците в теб ли си?

Имаш ли вятър във костите?

Слушат ли те рамената?

Или страшно тежиш –

вързоп от въздишки,

подир птици,

които се отдалечават...

Вихрушки



И все по-малък ставаш, по-невидим,
полуразпознаваем сред листата -
наивно скупчени в едно мишени
пред точното око на вятъра.
Науж е, някак знаеш, смелостта им –
усещаш го с онази сродна жилка тънка,
обтегната между човеците и самотата –
когато те докосне липса, тихо звънваш.
Подобно на листо си лек и безразличен -
със тебе кръговратите не свършват.
Ще завещаеш на онези, дето си обичал
за кратко спиране на дъх,
като пред мъничка вихрушка.