петък, 19 януари 2018 г.

Урок по излитане






Като птиците в теб ли си?
Имаш ли вятър във костите?
Слушат ли те рамената?
Или страшно тежиш –
вързоп от въздишки,
подир птици,
които се отдалечават...

вторник, 9 януари 2018 г.




Вихрушки



И все по-малък ставаш, по-невидим,
полуразпознаваем сред листата -
наивно скупчени в едно мишени
пред точното око на вятъра.
Науж е, някак знаеш, смелостта им –
усещаш го с онази сродна жилка тънка,
обтегната между човеците и самотата –
когато те докосне липса, тихо звънваш.
Подобно на листо си лек и безразличен -
със тебе кръговратите не свършват.
Ще завещаеш на онези, дето си обичал
за кратко спиране на дъх,
като пред мъничка вихрушка.

сряда, 29 ноември 2017 г.

Продавачката на портокали

С какво друго да се върнеш към един много много стар блог, ако не с едно много много старо стихотворение. Прилича на същинско ровене "В кутийката...".


Продавачката на портокали



безумно синята ѝ рокля
с копчета от портокали
самодоволен
през екватора на кръста ѝ
се е изтегнал
погледа на стария зарзаватчия

между лица
и ароматни настроения
промъква се на пръсти
силуета
обелва портокал със зъби
разгърдва миризмата разстоянието
от плодовете в пазвата
край деколтето на смеха й
през полюсите
на улисани в равновесието рамена
по спадналия в скута
глух меридиан от нестарателни илици
тук-там пропуснали
вълнението на преливащите й бедра

и все по-често
от сергията изчезват портокали

четвъртък, 15 декември 2011 г.

Търси се ръчичка за тази ръкавичка...


Едната ръкавичка се нарича "Очакване", а другата - "Надежда". От колко години висят на клончето пред вратата ми, а аз все почуквам с човка по възелчето...
Просто коледна картичка...Стоплете лапи! ; )